Не се боите от коронавируса?! Добре, но спрете да застрашавате околните!
" Наблюдаването на американците и англичаните в тези към момента ранни дни на пандемията на ковид е като да се гледа прочут филм на ужасите, където основните герои, неизвестно за какво, се разделят на двойки и стартират да обикалят злокобното мрачно мазе. " Така стартира текстът на анонимена лекарка в огромна заподноевропейска болница, която, макар че взема решение да остане анонимна, споделя тревогите си относно пандемията пред Newsweek.
За нея казусът е точно в това, че хората пренебрегват заплахата, самовнушават си, че това е грип като всички останали, не престават да пътуват, да се социализират и да мрънкат, когато държавните управления желаят да затворят учебни заведения, университети и огромни зали. Самодоволството е толкоз огромно, че чак когато каруцата се обръща и Италия пламва, някои хора стартират да си дават сметка, че към този момент не е задоволително да сочим обвинително с пръст Китай, а да действаме. Защото пандемията в Европа дори не е стигнала пика си, а смъртността е над 6% - двойно повече от в началото оповестената. Все още се чака пандемията да стигне връхната си точка при започване на април в Италия, в средата на април - в Германия, Швейцария и Англия. А Съединени американски щати са едвам първоначално.
Както споделя анонимната лекарка - да оставим статистиката настрани, а да се вгледаме в практиката. Защото до момента в който някои от нас, които са по-млади и издържливи, не са повалени от признаците на ковид, те въпреки всичко са преносители. И точно тъй като са такива, могат да заразят възрастните си родственици, съседи или инцидентни пасажери в публичния превоз. Честно ли е това?
Отговорът е явен. Би трябвало да е явен и на множеството италианци, които месеци наред игнорираха в която лекарите имат секунди с цел да решат кого да интубират - 40 годишен с две деца или 60 годишен с високо кръвно налягане, до момента в който в коридора чакат още 15 индивида, които имат потребност от О2 и незабавна помощ. И това, че пациенти се транспортират във военни хеликоптри от болница до болница, също не е решение, тъй като всички лечебни заведения са претъпкани.
Тогава какво ни остава? Да сме дисциплинирани и обществено виновни, да съблюдаваме карантината, тъй като единствено тогава имаме късмет против вируса. Да вървим на работа, единствено в случай че в действителност се постанова. А се постанова действително единствено на лекари, фармацефти, парамедици, водачи на коли за спешна помощ и спомагателен личен състав в лечебните заведения.
Гражданският и честен дълг на всеки един от нас е да взе участие в намаляването на заплахата за човечеството. Затова е време да отложим всички тези пътувания, които не са жизненоважни, с цел да попречим на заболяването да се популяризира.
Какво чакаме от медицинските сестри през днешния ден, като не ги подкрепихме през вчерашния ден?
За нея казусът е точно в това, че хората пренебрегват заплахата, самовнушават си, че това е грип като всички останали, не престават да пътуват, да се социализират и да мрънкат, когато държавните управления желаят да затворят учебни заведения, университети и огромни зали. Самодоволството е толкоз огромно, че чак когато каруцата се обръща и Италия пламва, някои хора стартират да си дават сметка, че към този момент не е задоволително да сочим обвинително с пръст Китай, а да действаме. Защото пандемията в Европа дори не е стигнала пика си, а смъртността е над 6% - двойно повече от в началото оповестената. Все още се чака пандемията да стигне връхната си точка при започване на април в Италия, в средата на април - в Германия, Швейцария и Англия. А Съединени американски щати са едвам първоначално.
Както споделя анонимната лекарка - да оставим статистиката настрани, а да се вгледаме в практиката. Защото до момента в който някои от нас, които са по-млади и издържливи, не са повалени от признаците на ковид, те въпреки всичко са преносители. И точно тъй като са такива, могат да заразят възрастните си родственици, съседи или инцидентни пасажери в публичния превоз. Честно ли е това?
Отговорът е явен. Би трябвало да е явен и на множеството италианци, които месеци наред игнорираха в която лекарите имат секунди с цел да решат кого да интубират - 40 годишен с две деца или 60 годишен с високо кръвно налягане, до момента в който в коридора чакат още 15 индивида, които имат потребност от О2 и незабавна помощ. И това, че пациенти се транспортират във военни хеликоптри от болница до болница, също не е решение, тъй като всички лечебни заведения са претъпкани.
Тогава какво ни остава? Да сме дисциплинирани и обществено виновни, да съблюдаваме карантината, тъй като единствено тогава имаме късмет против вируса. Да вървим на работа, единствено в случай че в действителност се постанова. А се постанова действително единствено на лекари, фармацефти, парамедици, водачи на коли за спешна помощ и спомагателен личен състав в лечебните заведения.
Гражданският и честен дълг на всеки един от нас е да взе участие в намаляването на заплахата за човечеството. Затова е време да отложим всички тези пътувания, които не са жизненоважни, с цел да попречим на заболяването да се популяризира.
Какво чакаме от медицинските сестри през днешния ден, като не ги подкрепихме през вчерашния ден?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ